История

Кратка е историята на подводния риболов в България. Първите харпунисти от съвременен тип се появяват в черноморските ни води след 1952 г. Но в онова време ентусиазмът на десетки пионери е охлаждан от трудностите в екипирането. Главният „доставчик" е саморъчният труд на младежите. Доспехите са колкото смешни, толкова и изумителни по своята находчивост. За сметка на това Черно море все още не познава индустриалното и битово замърсяване от днешните размери. Реките вливат сравнително чисти води. големите заливи и езера край Варна и Бургас са сигурни убежища за кефаловите риби в определени периоди. Крайбрежията са тихи и пусти. Харпунистите са лошо екипирани, това го казахме вече, ала те са и несръчни. Националният опит тепърва се набира, а за международния е рано да се мисли. Но рибите са навсякъде и най-вече в плитките места. Кефал, платерина, лефер, лаврак...

Първите състезания датират от края на шестдесетте години. Първоначално се учредява само републиканско първенство. В 1971 г. се слага началото на международния турнир за наградата „Сребърната амфора". Започват редовни участия на националния отбор в чужбина. По-късно спортният календар се обогатява с регионалните турнири за купа „Девня", купа „Нефтохим", купа „Ропотамо" и др. Най-голяма ежегодна проява остава „Сребърната амфора". В досегашните 25 турнира са участвували общо 20 страни — Алжир, Гърция, Дания, Естония, Израел, Италия, Куба, Молдова, Полша, Португалия, Русия, Турция, Финландия, Франция, Холандия. Хърватия, Чехословакия и Югославия. Едни от най-изтъкнатите харпунисти в света са премервали силите си в този турнир: Есклапез, Форнасеро, Сегюра, Жоли, Вервимп (Франция), Тоски, Молтени, Бачи, Юринич (Италия), Занки, Алберт, Маурович (Югославия) и др.
Понастоящем БФПС обединява клубовете в страната, групирани около няколко центъра — Бургас, Варна, София, и др.
Димитър Минев